13.01.2009 г., 12:53

Ще те забравя

1.3K 0 10
Не мога да се преструвам,  
че си ми безразличен.
Не мога да съм учтива,  
да се държа прилично,
да не докосвам с пръсти  
онзи кичур ужасен,
заради който тръсваш 
леко глава отнесен,
да не отпивам пяната 
от твоето капучино,
да не усещам с коляно
твоето в тъмното кино, 
да не събирам спомени  
и да не искам други,
да те мечтая скромно, 
сякаш съм ти в услуга,
да не изпращам с поглед
сянката ти по съмнало,
да те целувам тайно 
и насаме, на тъмно...
Ще се наложи скоро, 
тъй, както е тръгнало,
да те забравя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ели Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Робърт ме довя насам и не съжалявам...

    Прекрасен стих!
  • ...да не отпивам пяната
    от твоето капучино...

    Много е мило
  • че к'во и е кофтито на ученическата среща...така отдавна беше...
    еха.
    мноо кефиш!
  • В един от коментарите се споменава за истинска любов но на мен ми прилича повече на ученическа среща.
  • Е, нали казват "клин, клин избива", ама трудничко си е знам... истинската любов трудно се забравя... доста трудно, даже...

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....