15.04.2008 г., 8:00

Ще ти говоря...

700 0 4
Сега съм тук. Ще ти говоря...
Знам, има време да ти липсвам.
Нощта - дълбока черна яма,
ще ни разделя и събира.

Ти в болката ми насъбрана
самотен стих си недописан.
Повтарям си - не си измама
и белия си лист прелиствам.

Не искам да съм нежна драма,
не се докосвам до звездите,
романтиката е за двама,
а тука сякаш някой липсва.

И въпреки това говоря...
А утре, ако мен ме няма,
със стих вратата ще отворя
и пак до тебе ще остана.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Санд Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво и за този стих!
    Пишеш въздействащо!
  • "Романтиката е за двама..." Много вярно си го казала.
  • "И въпреки това говоря...
    А утре, ако мен ме няма,
    със стих вратата ще отворя
    и пак до тебе ще остана."
    - поетично докосване !
  • Разкошен стих!
    Красиво съхранена болка
    в поетично откровение!
    с обич, Мая.

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...