Apr 15, 2008, 8:00 AM

Ще ти говоря...

  Poetry » Love
699 0 4
Сега съм тук. Ще ти говоря...
Знам, има време да ти липсвам.
Нощта - дълбока черна яма,
ще ни разделя и събира.

Ти в болката ми насъбрана
самотен стих си недописан.
Повтарям си - не си измама
и белия си лист прелиствам.

Не искам да съм нежна драма,
не се докосвам до звездите,
романтиката е за двама,
а тука сякаш някой липсва.

И въпреки това говоря...
А утре, ако мен ме няма,
със стих вратата ще отворя
и пак до тебе ще остана.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мая Санд All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво и за този стих!
    Пишеш въздействащо!
  • "Романтиката е за двама..." Много вярно си го казала.
  • "И въпреки това говоря...
    А утре, ако мен ме няма,
    със стих вратата ще отворя
    и пак до тебе ще остана."
    - поетично докосване !
  • Разкошен стих!
    Красиво съхранена болка
    в поетично откровение!
    с обич, Мая.

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....