Поспри се, време,
не бързай толкова напред!
Не искам бързо да старея,
косите ми не посребрявай с лед.
Не бързай, време,
старостта на ъгъла ме чака,
тя иска младостта да вземе,
но аз ще ù избягам в мрака.
От мен извира силата
и няма да се дам!
Ще се опълча на стихията
и ще се моля в моя храм.
Сърцето ми е още младо,
а душата - детски чиста.
Аз искам още мигове неизживяни
да ме изпълват във нощта сребриста.
Да бягам през задъханите делници,
с конете лудо да препускам
и да се боря с вятърните мелници
и нито миг да не пропусна.
Недей ме грабва, време, още,
че имам толкоз песни неизпяти,
недолюбени и жарки нощи,
несбъднати мечти чудати!
© Румяна Всички права запазени