Със вик раздирам тишината
и в тъмнината все пропадам...
Тъга усещам под краката си,
да ме спасиш ще се надявам....
Животъ ми е като облак,
днес ме има - утре - не,
ще излекуваш ли във мене болката,
която ме разкъсва ден след ден?
Ще се научиш ли да плачеш?
Или ще продължаваш да се смееш?
При кой ще идеш, ако мен ме няма?
Сълзите си да криеш не умееш... ...