Dec 2, 2008, 6:28 AM

Ще ти помогна...

  Poetry » Love
580 0 0
 

Със вик раздирам тишината

и в тъмнината все пропадам...

Тъга усещам под краката си,

да ме спасиш ще се надявам....

 

Животъ ми е като облак,

днес ме има - утре - не,

ще излекуваш ли във мене болката,

която ме разкъсва ден след ден?

 

Ще се научиш ли да плачеш?

Или ще продължаваш да се смееш?

При кой ще идеш, ако мен ме няма?

Сълзите си да криеш не умееш...

Аз ще ти помогна...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивона Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...