Ще я намеря...
Пролетта ме пресреща отвсякъде.
Хвърля в очите ми ябълков цвят.
Маха от прозорците на влакове.
Пръска върху ми стипчив аромат.
Дебне ме, когато съм разсеяна.
Зелени вейки праща ми в съня.
С крило на пеперуда бяло вее ми.
Преследва ме. Но пак не я виня.
На криеница с мене си играе.
Аз нея търся, тя пък търси мен.
Изпълва денем малката ми стая
със птичи шепот, с вятърен рефрен.
Примамва ме да тичам по поляните.
Приканва ме безгрижно да лудуваме.
Но днес реших – каквото ще да стане -
ще я намеря, за да се сбогуваме.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
Хубаво е, Нинче!И този неочакван финал...
