Проплака мъжкото его,
не очакваше да я види
горда, красива и смела
уверена в деня, да премине!
Вчера беше негова муза,
обещание, вяря, сърдечност,
негова обич... голяма!
В съня му фея и нежност!
Тя живееше с мисли за него
и тръпнеше да го прегърне.
От късче забързано време
в миг любов да превърне!
В залез любовта им заспива,
в нощите – гаснещ фенер,
в очакване вечерно проплака
отзвучава в самотен рефрен!
Утрото разпиля тоя сън...
толкова малко поиска! Сега –
премина през мъжкото его.
Ще я остави ли?
Само мечта?!
Елеонора Крушева
© Елеонора Крушева Всички права запазени