21.01.2022 г., 21:24

Ще забравя всичко носталгично

384 0 2

  Ще забравя всичко носталгично

 

Облаците бели пак летят,

с ветровете спорят в небосвода,

само мислите ми в мен крещят,

явно са загубили опора.

 

Взирам се в далечното небе,

то е толкова красиво, вечно!

Тъжно е самотното сърце,

във живота нищо не е лесно.

 

Музика прокрадва се едва

и звучи по-силно, и по-силно.

Може би се влюбвам във деня,

ще забравя всичко носталгично.

 

И във тази зимна красота

името ти пиша в небесата,

по-красив изглежда ми света,

нека има обич във сърцата!

                 Мария Мустакерска

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Maria Mustakerska Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...