Що за постъпка...

Твоето няма определение...

Изхвърли любовта ми в кофата за смет,

заедно със спомените, без съмнение.

Не искам обяснения...

Зная, за всичко си зает...

не и за среднощните безчувствени прегрешения...

На любовта ми явно срокът на годност за теб изтече

не помня датата ù на производство.

Махна я от своето хладилно сърце, че само пречи,

накърняваща голямото ти достойнство.

Хвърли я на сметището, да хапнат и уличните кучета,

все още не се е вкиснала...

Да направиш добро,

хранейки бездомните кутрета

и да ти е спокойно, че все пак сама не съм останала...      

                                                              ` Евелина