Щом като не съм река

Жив ли съм или умрял
в тази пуста мелодрама?
Дето всеки е заспал,
или пък съвсем го няма…
Кой, кажете ми сега,
може да ме игнорира?
Щом като не съм река.
И не стигам до баира.
Аз пердаша като влак –
от Мъглиж до Алабама!
И се правя на юнак,
въпреки че хич ме няма.
Да гърмя като градушка!
И да цвиля, като кон,
без дори да имам пушка!
И копита! И балтон!
Още утре ще прекрача
Горда Стара планина!
И щастлив като кълвача
ще съм жив до сутринта!