Щом лятото си тръгне от морето
Щом лятото сбогува се със нас
за дълго дните ни ще обеднеят.
Все още под магичната му власт,
до късно ще будуваме на кея.
И жадно ще се взираме напред,
където свети лунната пътека,
пред нас ще диша сънното море
и бриз косите ни ще роши леко.
До съмване ще скитаме сами
по плажа - вече опустял и тъжен -
със спомен за отминалите дни
тъгата своя някак да залъжем.
Невидим кораб с тръбния си глас
унило със брега ще се сбогува.
Ще лъхне хлад във утринния час
и лятото със него ще отплува...
Ще се редят отново скучни дни
на плажа - като в опустяла къща,
където никой вече не звъни
и никой скоро няма да се връща.
И само вятър-палавник по здрач,
по пясъка сам себе си ще гони,
подобно някой полудял ездач,
на който също луд му е и коня...
А лятото пак в някой ранен час,
със кораб отдалече ще пристигне...
Ще поздрави с сиренен, дрезгав глас,
а фарът дружелюбно ще намигне!...
Ще оживее, многолюден, пак брегът,
с прегръдка ще ни срещне и морето,
надежди и любови тук ще се родят
и с ритъм нов ще затупти сърцето...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роберт Всички права запазени
