31.10.2011 г., 10:14

Щрихи от Живота

909 0 28

     Щрихи от Живота

 

1.

На   просякиня дадох пари...

обясни  ми  с маниер на  чиновник,

по-малко от петарка  не  взема  дори,

скъп бил животът-виновник.

 

Така е...  бях съгласен  със нея,

но  сметката   е   лесна  и   кратка,

аз цял ден сили  залудо  пилея

за много по-малка заплатка.

 

2.

Политикът в  профил, в анфас,

все  на  разбойник прилича,

но защо ли на срещите с нас

една овча кожа облича?

 

Може би защото сме стадо

и да блеем било е модерно,

за  поколение, вече   не младо,

бъдещето все тъй е мизерно.

 

3.

На червено са земните сметки...

към Ада взор съм отправил,

задържат ме тук едни   перипетки...

само със НАП-а не съм се оправил.

 

Нямаме посланик във Рая,

но със Ада от  сме ,,дупе  и  гащи,,

ще си платя... да си призная,

няма и там  да играя на ,,наши и ваши,,.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Запрян Колев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не знам това добре ли ... зле ли е ?
    Благодаря,Дочка!И ти си все около раните на живота!
    Хубав ден!
  • Натуралистични картини рисуваш
    все до болка познати лица.
    Ситуации, във които буксуват
    на живота прекършените крила...
  • Благодаря Мария!Така беше...
  • Благодаря,Ачо!Като не се вземаш много насериозно!
    Благодаря,МИМИ!Поне имаме надежда!
  • Важното е че можеш да се надсмиваш на живота!
    Поздрави!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....