Щях...
Ако бях оставила отвън
сянката ти да студува в мрака.
Щях да очаровам нечий сън,
който от години ме очаква.
Щях да омагьосам нечий глас
да изрича новото ми име.
И да вярвам в сигурни неща.
Да изгубя своята невинност.
Щях да се боя от самота,
от раздяла и от ядни стъпки.
Да се будя с чувство за вина,
че не мога вече да си тръгна.
Щях да бъда исканият дар.
С две слова -
безсмъртната любима.
Само че - не исках. Не можах
да излъжа, че съм с друго име.
Затова останах ничий звън,
оцелял след страховити бури.
В края на един забравен сън
сянката ми е росата сутрин...
сянката ти да студува в мрака.
Щях да очаровам нечий сън,
който от години ме очаква.
Щях да омагьосам нечий глас
да изрича новото ми име.
И да вярвам в сигурни неща.
Да изгубя своята невинност.
Щях да се боя от самота,
от раздяла и от ядни стъпки.
Да се будя с чувство за вина,
че не мога вече да си тръгна.
Щях да бъда исканият дар.
С две слова -
безсмъртната любима.
Само че - не исках. Не можах
да излъжа, че съм с друго име.
Затова останах ничий звън,
оцелял след страховити бури.
В края на един забравен сън
сянката ми е росата сутрин...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бистра Малинова Всички права запазени
