19.08.2022 г., 19:25

Сиеста

507 2 8

Реших сиеста днес да си направя.

Чаршаф опънах, легнах си с усмивка на уста.

Пет минути имах да се сдуша с Морфея

И хоп- деца съседски удариха го на игра.

 

Камиончета летят, викове и смях се чува.

Как, кажете, в отговор да кресна им сега?

Чакам час, чакам два и ми се струва,

че вместо да съм в сън блажен, нерви ще троша!

 

Стискам зъби, "Омм" повтарям,

успокоявам се, че ей сега ще спрат.

Както всеки ден, на ушите си не вярвам,

но ей го – кучето комшийско лае в захлас!

 

Докато сама за стотен път беснея

стих написвам, да нарисувам картинката за вас.

И на Вселената се моля да уцеля

джакпот и чале да купя си завчас!

 

Отделено, многостайно и модерно

пристан тих ще е за трите нас.

Обещавам си, че там като за последно

край басейн ще спя и ще спра да мрънкам аз!

 

Думите изписани направиха магия.

На уличката ни настъпи внезапна тишина!

Да, сиеста е, но нека ми е орисия –

да се сбъдне и милионерската мечта!

 

19.08.2022 Ким Джаксън

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Боряна Христова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...