20.04.2008 г., 15:36 ч.

Сила 

  Поезия » Друга
460 2 2
Сила

Далеч от бащино огнище,
далеч от родната земя,
българин рови в чуждо бунище
и псува проклетата съдба.

Със скрита сълза измива
поредно петно по гордата душа,
компромис за стара майка мила,
за жена и дребни деца.

Но погледът празен е маска,
маска, зад която се крие сила,
сила, стара - балканска,
която всички демони е победила.

© Алекс учо Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??