Силна
„Това, което не ни убива, ни прави по-силни”
Станах стоманена – вече съм силна!
Даже сърцето превърна се в камък.
Мога сама – не ми трябва закрила:
мой е в жаравата буйният пламък.
Няма сълзи, няма помен от страх –
чувствата нейде дълбоко зарових.
Даже душата, потънала в прах,
някъде вътре да стене оставих.
Пълен покой – само бели стени:
болката в мен да припари не смее.
Всяка емоция тихо мълчи,
птица самотна в небето се рее.
Старо лице - просто нов макиаж:
крива усмивка на бледите устни.
Някакъв странен фотоколаж,
сякаш на клоун, абсурдно безчувствен.
Искам отново слаба да съм:
щом ми се плаче, да мога да плача,
да се зарадвам на слънцето вън,
да се страхувам от сенките в здрача.
Ала е късно – аз съм скала:
твърда, самотна, уви - недостъпна.
Само красивата нежна луна
в моята пустош остана ми спътница.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Люба Георева Всички права запазени
