„Това, което не ни убива, ни прави по-силни”
Станах стоманена – вече съм силна!
Даже сърцето превърна се в камък.
Мога сама – не ми трябва закрила:
мой е в жаравата буйният пламък.
Няма сълзи, няма помен от страх –
чувствата нейде дълбоко зарових.
Даже душата, потънала в прах,
някъде вътре да стене оставих.
Пълен покой – само бели стени:
болката в мен да припари не смее.
Всяка емоция тихо мълчи, ...