Силната жена...
Вървиш по улиците на града.
Сама, гледайки двойките прегърнати и щастливи.
И ти става малко тежко на душата.
Но после си помисляш: ‘’Нямаш нужда от господар!’’
И аз съм силна...
Успях да го забравя.
Успях да го оставя.
И все си мислех: ‘’Защо?’’
Лесен отговор - не съм го обичала!
И сега той е с други...
Целува ги, харесва ги...
И ми споделя всичко - приятели сме.
И на мен не ми е тежко, ама никак.
Няма ни тъга, даже признак...
Но той ме търси. Има нужда.
За него ще остана – АЗ!
А АЗ - аз съм силната - тая, която не чувства...
Тая, която е сама.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Магдалена Русева Всички права запазени
