Силует на ангел в снега
СИЛУЕТ НА АНГЕЛ В СНЕГА
Не ме рисувай по стъклото с пръст –
мъглата и студът са само ехо.
И вятърът, вилнял околовръст,
през прага смита сетната утеха.
Аз зимата така и не разбрах.
Но тя не е понятие за вечност.
Тайфуните – покрити с леден прах,
ще се стопят из бъдното далечно.
И с нежността, която ще смири
най-острите висулки по стрехата,
сред пролетен дъждовен лабиринт
ще се намерим – още непознати.
Надникнал през разбитото стъкло –
което ураганът не пожали,
светът приел би нашата любов –
разпръсната на сребърни скрижали.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
