sofia_air (Людмила Билярска)
181 658
1.09.2009 г., 10:22 ч.

Силуети 

  Поезия
463 0 6

А колко нежни чувства пропилях.

Без време се изрони цвят от пролет...

Улучиха синигерче в мига,

когато бе понесло сламка в клоните...

Свещта в онази стая догоря,

а хлябът –

потъмнява и се спича...

 

Превръща се във точка на брега

самотен,

силуетът на момиче...

© Людмила Билярска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Високо ценя мнението ти, Кремена! Благодаря ти, мила!!!
    Пожелавам ти - един вълнуващ и осеян с красиви мигове септември!
    Бъди щастлива!

  • Много, много ми хареса! Поздрав!
  • И аз ти благодаря, че сподели своето усещане, Петя. Винаги се радвам на чудесното ти присъствие. Пожелавам ти истинска и чиста любов!
    Поздрави, мила!
    ---
    Тя по-скоро вярва в онази искрица от пепелта, която възкресява... Благодаря ти за светлото присъствие, мила Ваня! Поздрави!
    ---
    Радвам се, че ме посети, Веси! Благодаря ти за чудесната оценка, мила!
    Изпращам ти своите топли поздрави!
    ------------
    НА ВСИЧКИ ВАС, ПОЖЕЛАВАМ ЕДИН РОМАНТИЧЕН И КРАСИВ СЕПТЕМВРИ!
    С МНОГО ЛЮБОВ!!!
    Люси
  • Прекрасно е, Люси! Благодаря!
  • Може би, съвсем скоро, някъде на брега Тя ще срещне друг самотен силует...
    Поздрави,Люси!
  • Познато до болка!
    Почувствах!
    Благодаря ти, Люси!
Предложения
: ??:??