А колко нежни чувства пропилях.
Без време се изрони цвят от пролет...
Улучиха синигерче в мига,
когато бе понесло сламка в клоните...
Свещта в онази стая догоря,
а хлябът –
потъмнява и се спича...
Превръща се във точка на брега
самотен,
силуетът на момиче...
© Людмила Билярска Все права защищены
Пожелавам ти - един вълнуващ и осеян с красиви мигове септември!
Бъди щастлива!