Силуети
Сънувам те като в картина на Магрит -
неясно построен и сложен силует.
Всемира впрегнал устремно да те лови,
те губя сигурно, сюжет подир сюжет...
Формите ти композират тъмни гърбове
и очите ти потъват в чуждата им паст.
Корона на диктатор е прочутото бомбе,
която ни разделя с непозната власт!
И ти във свойта обич кратка, полутонна,
ме срещаш в свои многотомни силуети.
И там отново, като в зала тъмна, тронна,
съм отразен в Магритови портрети...
Сън, изгубване - Магрит... до също ти...
Сънувам те като в картина на Магрит -
неясно построен и сложен силует.
Всемира впрегнал устремно да те лови,
те губя сигурно, сюжет подир сюжет...
Рамките разбий - далеч хвърли платната!
Запали ги, искам да пируваме от този плам...
Да зазорят в безкрай очите ни, лицата...
в душите-огън, и с огън да издигнем храм!
2013 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Петров Всички права запазени
