16.02.2014 г., 15:14 ч.

Силуети 

  Поезия » Любовна
476 0 0

Сънувам те като в картина на Магрит -
неясно построен и сложен силует.
Всемира впрегнал устремно да те лови,
те губя сигурно, сюжет подир сюжет...

Формите ти композират тъмни гърбове
и очите ти потъват в чуждата им паст.
Корона на диктатор е прочутото бомбе,
която ни разделя с непозната власт!

И ти във свойта обич кратка, полутонна,
ме срещаш в свои многотомни силуети.

И там отново, като в зала тъмна, тронна,
съм отразен в Магритови портрети...

Сън, изгубване - Магрит... до също ти...

Сънувам те като в картина на Магрит -
неясно построен и сложен силует.
Всемира впрегнал устремно да те лови,
те губя сигурно, сюжет подир сюжет...

Рамките разбий - далеч хвърли платната!
Запали ги, искам да пируваме от този плам...
Да зазорят в безкрай очите ни, лицата...
в душите-огън, и с огън да издигнем храм!

 

2013 г.

© Александър Петров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??