22.02.2013 г., 7:40  

Символична песен

569 0 4

На Демоните черна власт

притули хоризонта светъл

и аз, от коня си Пегас,

съзрях как хулят и клеветят.


Народът станал е Сизиф,

нагоре камъкът си бута.

Стои над него политик

обхванат от поредна скука.

 

За тази своя орис зла,

предречена му за Месия,

е всъщност робът без крила

с хомот, нахлузен върху шия.

 

На Демоните черна власт

настъпва краят и, не крия.

С крила политне ли Пегас,

ще чуя тътена стихиен.

 

Раздиран в мълни небосвод

душите тъмни ще отмие.

В озонов дъх всевиждащ Бог

във слънчев ден ще се въздигне.

 

Той Демона ще порази

и на престола ще възкачи

Човек, а в черните бразди

ще пръскат семена орачи.

 

Отново в ниви ще класи

цветуща, нашата България!

За жътва тежка се гласи,

за зърно щедро във хамбарите.

 

Камбаната ще възвести

със меден звън една епоха

в която равни, аз и ти

ще сме отхвърлили хомота!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...