22.02.2013 г., 7:40  

Символична песен

566 0 4

На Демоните черна власт

притули хоризонта светъл

и аз, от коня си Пегас,

съзрях как хулят и клеветят.


Народът станал е Сизиф,

нагоре камъкът си бута.

Стои над него политик

обхванат от поредна скука.

 

За тази своя орис зла,

предречена му за Месия,

е всъщност робът без крила

с хомот, нахлузен върху шия.

 

На Демоните черна власт

настъпва краят и, не крия.

С крила политне ли Пегас,

ще чуя тътена стихиен.

 

Раздиран в мълни небосвод

душите тъмни ще отмие.

В озонов дъх всевиждащ Бог

във слънчев ден ще се въздигне.

 

Той Демона ще порази

и на престола ще възкачи

Човек, а в черните бразди

ще пръскат семена орачи.

 

Отново в ниви ще класи

цветуща, нашата България!

За жътва тежка се гласи,

за зърно щедро във хамбарите.

 

Камбаната ще възвести

със меден звън една епоха

в която равни, аз и ти

ще сме отхвърлили хомота!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...