Порочни сини клади са очите ти...
В тях влизам доброволно. Без свян, без вик, без страх.
О, не, не ми е жал... само недей ме пита
как – праведен и грешен – до този миг живях.
Нещастен като просяк във луда самота
щастлив бях час и два, а после ден умирах.
Отречен от Живота, прокуден от Смъртта,
като отшелник стар душата си кремирах.
Но ти се появи - внезапна като истина,
като сълза и гръм. Света ми преобърна.
Познах те начаса. Сърцето ми пречистено
заби отново в такт. Към себе си се върнах. ...