Сини рози преди зима
Запалвам пръсти и огънят нестихващ
обвива мислите ми в синя светлина.
Притихнало над парещите свещи,
сърцето ми догаря в пепел на тъга.
На пръстите е някак лесно
да жигосват с думи моите листа.
Откъсват безпощадно синия ми цвят
и ме поднасят влюбено на твойте сетива.
А ти забравил ли си как се чувства?
Или било е някога преди това…
И може би не знаеш как се късат
тъй нежни и отровни – сините цветя.
Докосваш с поглед, платонично,
мойте устни, приказните ми слова.
Аз знам какво е да си лудо влюбен.
И знам, че рано съм обичала, а ти си закъснял.
Изгарят пръстите, листата си отиват…
Ще ме потъпчеш ли и ти, ако те убода?!
Аз вехна! Моля те, вземи ме!
Не стига времето за най-красивите неща…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Натали Всички права запазени
