5.03.2007 г., 11:32

Синият файтон

1.2K 0 11
Тази нощ сърцето ми е другаде.
Момичето слезе
под земята
със виолетки в кошницата.
Знам, че няма да е моя.
Както въздухът.
Може да е с всички. И да дарява.
Сърцето ми е тъга.
С цвят виолетов. И глас.
На кюрдката от " Музиката на Истанбул".
Къде да отиде?

Пътува синият файтон на нощта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Божидар Пангелов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чинаров (Георги Милев)Свободата е робство..както беше казал незабравимия Оруел. За едни е въздух, безумен стремеж към красивото..за други е клечката за храма. Херострат никога не умира, както и красотата.
  • Да! Асоциативните препратки винаги объркват - но водят до отвореност, до повече въздух за читателя. Тук има въздух - и то какъв! И пиета към виолетовата непостижимостта на красотата...
    Поздрави, Божидаре!
  • Божидаре,и тук нямах намерение да отговарям,но не искам да паля огън с ваш кибрит!Не скандал е целта ми ,а да накарам автора да си зададе въпросите- кое?,защи?,мога ли да го избегна?.Това дали да чета или не само онава което ми харесва е елементарна детска логика!Силни думи си ми писал за поезията,но тя не спира с това!Поезията ако някой я обясни то тя ще спре да бъде магия!Няма пасваща и непасваща поезия-има усетена поезия!Няма да пиша по-вече под този текст-дано си ме разбрал!Френд-е чуждица,приятел звучи по-красиво и български!
  • valiordanov (Валентин Йорданов)
    Френд, това за разбирането е огромна тема и няма да ни стигне живота да се разберем. Ако не ти пасва нещо - не го чети. А за размисъл ето нещо( иначе по темата за разбирането, тук може да прочетеш и есето ми
    Анемонна поезия)
    Хорхе Луис Борхес

    В поезията ритъмът и излъчването на една дума могат да тежат повече от смисъла ... Поезията е хибридно изкуство - придържа се към абстрактна система от символи - езикът преследва музикални цели. Корените на езика са ирационални, те имат магичен характер. Поезията се стреми да запази тази древна магия. В нея няма установени закони, но тя действа колебливо и дръзко, сякаш се движи в мрак. Тя е загадъчен шахмат с дъска и фигури, които се променят като насън и над него ще се преклоня след като умра.
  • Нищо не разбрах!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...