5 мар. 2007 г., 11:32

Синият файтон

1.3K 0 11
Тази нощ сърцето ми е другаде.
Момичето слезе
под земята
със виолетки в кошницата.
Знам, че няма да е моя.
Както въздухът.
Може да е с всички. И да дарява.
Сърцето ми е тъга.
С цвят виолетов. И глас.
На кюрдката от " Музиката на Истанбул".
Къде да отиде?

Пътува синият файтон на нощта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Божидар Пангелов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Чинаров (Георги Милев)Свободата е робство..както беше казал незабравимия Оруел. За едни е въздух, безумен стремеж към красивото..за други е клечката за храма. Херострат никога не умира, както и красотата.
  • Да! Асоциативните препратки винаги объркват - но водят до отвореност, до повече въздух за читателя. Тук има въздух - и то какъв! И пиета към виолетовата непостижимостта на красотата...
    Поздрави, Божидаре!
  • Божидаре,и тук нямах намерение да отговарям,но не искам да паля огън с ваш кибрит!Не скандал е целта ми ,а да накарам автора да си зададе въпросите- кое?,защи?,мога ли да го избегна?.Това дали да чета или не само онава което ми харесва е елементарна детска логика!Силни думи си ми писал за поезията,но тя не спира с това!Поезията ако някой я обясни то тя ще спре да бъде магия!Няма пасваща и непасваща поезия-има усетена поезия!Няма да пиша по-вече под този текст-дано си ме разбрал!Френд-е чуждица,приятел звучи по-красиво и български!
  • valiordanov (Валентин Йорданов)
    Френд, това за разбирането е огромна тема и няма да ни стигне живота да се разберем. Ако не ти пасва нещо - не го чети. А за размисъл ето нещо( иначе по темата за разбирането, тук може да прочетеш и есето ми
    Анемонна поезия)
    Хорхе Луис Борхес

    В поезията ритъмът и излъчването на една дума могат да тежат повече от смисъла ... Поезията е хибридно изкуство - придържа се към абстрактна система от символи - езикът преследва музикални цели. Корените на езика са ирационални, те имат магичен характер. Поезията се стреми да запази тази древна магия. В нея няма установени закони, но тя действа колебливо и дръзко, сякаш се движи в мрак. Тя е загадъчен шахмат с дъска и фигури, които се променят като насън и над него ще се преклоня след като умра.
  • Нищо не разбрах!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....