5 мар. 2007 г., 11:32

Синият файтон

Поэзия

1.2K 0 11

Тази нощ сърцето ми е другаде.
Момичето слезе
под земята
със виолетки в кошницата.
Знам, че няма да е моя.
Както въздухът.
Може да е с всички. И да дарява.
Сърцето ми е тъга.
С цвят виолетов. И глас.
На кюрдката от " Музиката на Истанбул".
Къде да отиде?

Пътува синият файтон на нощта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

bogpan (Божидар Пангелов)

Чинаров (Георги Милев)Свободата е робство..както беше казал незабравимия Оруел. За едни е въздух, безумен стремеж към красивото..за други е клечката за храма. Херострат никога не умира, както и красотата.

2007-03-10T09:04:10+02:00
Чинаров (Георги)

Да! Асоциативните препратки винаги объркват - но водят до отвореност, до повече въздух за читателя. Тук има въздух - и то какъв! И пиета към виолетовата непостижимостта на красотата...
Поздрави, Божидаре!

2007-03-07T14:41:43+02:00
valiordanov (Валентин Йорданов)

Божидаре,и тук нямах намерение да отговарям,но не искам да паля огън с ваш кибрит!Не скандал е целта ми ,а да накарам автора да си зададе въпросите- кое?,защи?,мога ли да го избегна?.Това дали да чета или не само онава което ми харесва е елементарна детска логика!Силни думи си ми писал за поезията,но тя не спира с това!Поезията ако някой я обясни то тя ще спре да бъде магия!Няма пасваща и непасваща поезия-има усетена поезия!Няма да пиша по-вече под този текст-дано си ме разбрал!Френд-е чуждица,приятел звучи по-красиво и български!

2007-03-06T08:42:49+02:00
bogpan (Божидар Пангелов)

valiordanov (Валентин Йорданов)
Френд, това за разбирането е огромна тема и няма да ни стигне живота да се разберем. Ако не ти пасва нещо - не го чети. А за размисъл ето нещо( иначе по темата за разбирането, тук може да прочетеш и есето ми
Анемонна поезия)
Хорхе Луис Борхес

В поезията ритъмът и излъчването на една дума могат да тежат повече от смисъла ... Поезията е хибридно изкуство - придържа се към абстрактна система от символи - езикът преследва музикални цели. Корените на езика са ирационални, те имат магичен характер. Поезията се стреми да запази тази древна магия. В нея няма установени закони, но тя действа колебливо и дръзко, сякаш се движи в мрак. Тя е загадъчен шахмат с дъска и фигури, които се променят като насън и над него ще се преклоня след като умра.

2007-03-06T07:46:09+02:00
valiordanov (Валентин Йорданов)

Нищо не разбрах!

2007-03-06T00:18:59+02:00