Синя зона от небето
Една Любов във мен догаря
и тя сърцето ми изгаря.
Луна във шепите ми плаче -
без мен остава тя сираче.
И свещ в параклиса угасва.
Душата ми за друго втасва.
И лъч един към мен се спуска,
момента даже не изпуска
да ми напомни за живота
да го живея със охота.
И този лъч - на Бога меча,
от мен поиска да не преча
на таз Любов да си догаря,
сърцето в нея да изгаря.
И нека то изпепелява,
от мъка днес да побелява.
И в рамките на два сезона
да се превърне в синя зона.
В синя зона от небето
и там да свърши битието.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
