Синьо
Синьо! – Цветът на небесата,
цветът на нейните очи.
Той ме кара да забравям самотата,
защото синьото – това си ти!
Светло синьо
или синьо като лятното небе.
Кара ме да чувствам силно,
сякаш съм дете.
Буен вятър или нежен полъх
си ти? Кажи, да те позная.
Аз пък мога да съм тленен дъх,
опитващ да те разпозная,
за да успея пак при теб да дойда
и пак да те обикна.
Всичко пак ще стане синьо
и в тебе ще надникна!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Станиславов Всички права запазени
