9.03.2021 г., 7:46

Синьо стихче

833 2 7

Събуди ме Енергия за стих,
синя, нежна, топла и безкрайна.
С очета взех я нарисувах щрих
и сега ще ви разкрия синя тайна.

 

За Нея - дете на синият простор,
с крила на синя, волна пеперуда.
Син неон на Божествен взор,
танц светлинен на Енергията луда. 

 

Коприна на кожата е моето платно,
обятията топли са моята палитра
Рисувам пролет с устни от везмо,
а Душата шепне божествена молитва.

 

Най-синьото небе са нейните коси.
с аромат на люляк от синя пролет.
На морето южно най-топлите очи,
поглед ясен на синя пеперуда полет! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • veesii (Веселка Стойнева) мнието ти значи много за мен! Благодаря от сърце !
  • Прекрасно стихотворение и картина, а защо не и песен! Хареса ми много! Поздрави!
  • Привет на синята агитка "Само Левски!"! Благодаря ви момичета за благосклонните коментари! Ив Миг 31 е самолет прехващач. Под изящните му форми се крие сърце на състезател , силен интелект (първия изтребител в света с АФАР) и не на последно място оръжия на първокласен убиец. Създаден е с една единствена цел да защитава. Съдбата му е пряко с това небето да е винаги синьо! Благодаря!
  • Миг, стихчето е супер - синьо, нежно и ефирно.
    Но... На левскарите сме угодили
    ЦСКА -рите пък - току виж са ни набили.
    за да не последва ден,
    във който срещаме се с ЦСКАрски фен
    колаж започвам аз червен
  • Синя красота! Поздравления и за двама ви!

Сред море от цветя и небе от пеперуди

Сред море от цветя и небе от пеперуди
1.6K 6 16

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...