9 mar 2021, 7:46

Синьо стихче

  Poesía
830 2 7

Събуди ме Енергия за стих,
синя, нежна, топла и безкрайна.
С очета взех я нарисувах щрих
и сега ще ви разкрия синя тайна.

 

За Нея - дете на синият простор,
с крила на синя, волна пеперуда.
Син неон на Божествен взор,
танц светлинен на Енергията луда. 

 

Коприна на кожата е моето платно,
обятията топли са моята палитра
Рисувам пролет с устни от везмо,
а Душата шепне божествена молитва.

 

Най-синьото небе са нейните коси.
с аромат на люляк от синя пролет.
На морето южно най-топлите очи,
поглед ясен на синя пеперуда полет! 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • veesii (Веселка Стойнева) мнието ти значи много за мен! Благодаря от сърце !
  • Прекрасно стихотворение и картина, а защо не и песен! Хареса ми много! Поздрави!
  • Привет на синята агитка "Само Левски!"! Благодаря ви момичета за благосклонните коментари! Ив Миг 31 е самолет прехващач. Под изящните му форми се крие сърце на състезател , силен интелект (първия изтребител в света с АФАР) и не на последно място оръжия на първокласен убиец. Създаден е с една единствена цел да защитава. Съдбата му е пряко с това небето да е винаги синьо! Благодаря!
  • Миг, стихчето е супер - синьо, нежно и ефирно.
    Но... На левскарите сме угодили
    ЦСКА -рите пък - току виж са ни набили.
    за да не последва ден,
    във който срещаме се с ЦСКАрски фен
    колаж започвам аз червен
  • Синя красота! Поздравления и за двама ви!

Сред море от цветя и небе от пеперуди

Сред море от цветя и небе от пеперуди
1.6K 6 16

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...