Синьо-зелен изумруд

Синьо-зелена Магия е. Изумрудени са очите.
Мъжки поглед. И лъстив е. Претопява ме...
Като лава гореща настига ме. И облива ме.

Лакомо. Жадно. На бавни глътки изпива ме.

Гали, приласкава. Подмамва ме. Изкушава!

Безсрамни желания буди. На тях не се устоява!

Дръзко и властно. Хипнотично ми ги внушава.

Паяк-Чаровник. Пеперудата в мен съблазнява.

Заплита ме в своята мокра и лепкава мрежа.

Трябва да се спася, да бягам, да я разрежа.

Ала вече блудства с моята женска фантазия!

Мощна е тази Тестостеронна мъжка инвазия!

Синьо-зелена паяжина... Приготвена примката.

Тънки. Меки. И здрави са нишките на коприната.

Влажни са. Нежно ме омотават... Те оковават ме.

Брутални тласъците му - властни. И обладават ме...

Паяк-съблазнител. Силно, мръсно и бясно...

Похотливо потъва бавно в тялото ми прекрасно.

Бликват соковете ми дъхави. Стенейки се впива!

Като пиян от нектара ми сладострастно отпива.

Мирис на мъжки глад, тежко въздуха напоява...

Задъхана страст, с мен хищно се съвокуплява!

Синьо-зелена мъгла, очите премрежени замъглява.

Изумрудената им светлина само за миг затъмнява.

Безумен ме люшка в транс! Ритъмът - мощен и див е.

Унесен, прониква в мен. Екстазът му дори уродлив е.

С бисерни капки - любовна пот покрит е. И оросява.

Пеперудените ми крилца - с перлички украсява...

Пие Амброзията ми! Треперещ. В луда наслада.

Но аз съм малка. За Нагона му - дребна награда.

Утре ще има той друга! Нова и глупава пеперуда.

В синьо-зелени пламъци пак ще гори Изумруда...

Не за мен!

Вече за друга...

by Antonina