22.11.2013 г., 18:53

Сирашко писмо

801 0 3

Сирашко писмо

 

Мила моя мамо,

ти самичък ме остави...

Бил съм месец само,

хвърли ме, забрави!

 

Твоето детенце

взеха в детски ясли

и за да не хленчи -

биха го - да расне!

 

Знам, не си виновна!

Ти сама била си...

Ала тъй отдавна

мисля... вместо в ясли

 

нямаше ли, мамо,

по-добре да бъде

да си бяхме двама,

в трудност да пребъдем?!

 

Мисля ли, мечтая,

ала теб те няма

да ми видиш края

в тая детска яма!

 

Искам да те срещна

горе - на Небето,

и да те погледна, мамо...

Аз, Детето

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...