Ситни парцалчета по устните
Диви виелици нощем се гонят из пустото.
В ситно хоро се извиват и мракът свисти.
Бяло изпръхват на ситни парцалчета устните.
Как да ги кърпя? Не мога! Но можеш го ти...
В древни легенди танцували нимфи по хребети.
С пъстри венчета, заплетени в буйни коси.
Пръсти юнашки им служили нежно за гребени...
Нимфа бъди ми! Дори да решиш, че не си!
Чудото - някъде в твоите пръсти е вързано.
То ще лекува копнежа, от студ парцалив.
Имаш конеца, иглата... Започвай със възела -
тази милувка, която ме прави щастлив...
Тази прегръдка, от нощни тревоги изискана.
Жива легенда в изпръхнали бледи уста.
Бели парцалчета в мъжка молитва за искреност,
сякаш от лятото зов на зелени листа.
(От "Жълтици в дъбовата ракла")
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лъчо Калъчев Всички права запазени
