12.01.2005 г., 9:08

Сияние

1.6K 0 3
В съня ти ще нахлуя снежнобяла
с криле на ангел, с лунен ореол.
Загадъчна ще нося светлината.
Ти само ме вземи, моя любов.

Аз ще те гледам, ти ще се усмихваш.
Ще бъде всичко както е било.
Ще те докосна, после ще си ида.
Ще ти оставя моя благослов...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Далия Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Красиво наистина. Сетих се за "Прощално".
  • Красиво сияние! Браво!
  • Колко много в толкова малко събрано! Прекрасен стих Далия! Чудно сияние!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...