Jan 12, 2005, 9:08 AM

Сияние

Poetry

1.6K 0 3

В съня ти ще нахлуя снежнобяла
с криле на ангел, с лунен ореол.
Загадъчна ще нося светлината.
Ти само ме вземи, моя любов.

Аз ще те гледам, ти ще се усмихваш.
Ще бъде всичко както е било.
Ще те докосна, после ще си ида.
Ще ти оставя моя благослов...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

diana (Диана)

Красиво наистина. Сетих се за "Прощално".

2005-01-12T20:44:46+02:00
Pepina (Пепа Деличева)

Красиво сияние! Браво!

2005-01-12T13:41:47+02:00
sinner (Кая)

Колко много в толкова малко събрано! Прекрасен стих Далия! Чудно сияние!

2005-01-12T12:12:28+02:00

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0