9.09.2007 г., 15:05

Сияние от падаща звезда

1K 0 28
Обичам тишината на нощта.Луната най-златиста е тогава!Забулените тайни от деняизлизат нощем с пелерина бяла!

Събуждат се зведите бледолики,накичват се във моите коси!От нас преливат чувствата ни скрити!... Часовника минутите брои!

Обхождаш с пръсти тялото ми голои търсиш мойта влюбена ръка.В очите ни сияние огряло,от блясъка на падаща звезда!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анета Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...