27.03.2008 г., 7:38 ч.

Скандал... 

  Поезия
736 0 23

               *          *          *

 

Искри хвърчаха - биеха тимпани

и като шамари думите плющяха,

оставаха за жалост неразбрани,

но яростно омразата ковяха...

Очи, до вчера любещи, се гледаха

със сънкав лед в зловеща тишина,

чувства - трепети погребваха,

блаженствено, без никаква вина!...

И... тихо!... Влезе дъщеря ни!...

Не даде вид, че нещо я тревожи,

погледна ни в очите неразбрано,

и... любов във шепите ни сложи...

Демоните всички се разбягаха,

прозряхме колко сме... нищожни...

А как жестоко гърлото притягаха,

държаха ни... противоположни!

Секундите ни бяха спрели,

видяхме се в очите на детето,

свирепи и едва прозрели,

че глупостта... живее в битието!!!

 

               *          *          *

© Валентин Желязков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??