Скандал...
* * *
Искри хвърчаха - биеха тимпани
и като шамари думите плющяха,
оставаха за жалост неразбрани,
но яростно омразата ковяха...
Очи, до вчера любещи, се гледаха
със сънкав лед в зловеща тишина,
чувства - трепети погребваха,
блаженствено, без никаква вина!...
И... тихо!... Влезе дъщеря ни!...
Не даде вид, че нещо я тревожи,
погледна ни в очите неразбрано,
и... любов във шепите ни сложи...
Демоните всички се разбягаха,
прозряхме колко сме... нищожни...
А как жестоко гърлото притягаха,
държаха ни... противоположни!
Секундите ни бяха спрели,
видяхме се в очите на детето,
свирепи и едва прозрели,
че глупостта... живее в битието!!!
* * *
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Желязков Всички права запазени
