20.08.2009 г., 23:01

Скапано настроение

797 0 0

 

Все пак не съм предмет,
за да ме имаш или притежаваш.
Нито вещ, която можеш да захвърлиш
или в шкафа да я скриеш.

Все пак не съм любимец,
който всеки гледа с интерес.
Нито музеен експонат
за жадните туристически очи.

Все пак не мога да разчитам
на твоето време, внимание и чувства.
Нито мога аз да кажа
ела със мен, ела за да се видим.

Все пак поне веднъж, от уважение,
може от време на време да се чуваме.
Нито мога да те карам,
камо ли да те насилвам.

На теб оставям да решиш
какво ще стане помежду ни.
Ти знаеш най-доброто,
затуй ти кажи какво ще правим.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Дянков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...