Все пак не съм предмет,
за да ме имаш или притежаваш.
Нито вещ, която можеш да захвърлиш
или в шкафа да я скриеш.
Все пак не съм любимец,
който всеки гледа с интерес.
Нито музеен експонат
за жадните туристически очи.
Все пак не мога да разчитам
на твоето време, внимание и чувства.
Нито мога аз да кажа
ела със мен, ела за да се видим.
Все пак поне веднъж, от уважение,
може от време на време да се чуваме.
Нито мога да те карам,
камо ли да те насилвам.
На теб оставям да решиш
какво ще стане помежду ни.
Ти знаеш най-доброто,
затуй ти кажи какво ще правим.
© Георги Дянков Всички права запазени