Сказание за чистата сълза Песен - V
ПЕСЕН V - КИПРИЯН
Сам - Киприян го посрещна на двора,
с поглед пронизващ тревога видял:
- Казвай юначе, какво тук те води? -
меко продума с дълбока печал.
- Отче, от запад пристигат конете
на дъщеря ти и зет ти - Таян,
но не съзряхме ездачите техни.
Тази вест нося във вашия стан.
- Браво войнико, добре си направил,
че незабавно дошъл си при мен -
рече отец Киприян и добави -
Буря ще има и вятър студен.
Ще те помоля за нещо младежо,
външните порти да дръпнем встрани.
Вече съм възрастен, сам ми е тежко
да ги отместя, затуй помогни.
Сетне под дългата стряха отляво,
дето вдълбани са две корита -
там си почиват конете на завет -
трябва да сложим сено и вода.
С радост войникът прие да помогне,
бързо се справи със ръчния труд,
после поседна за миг да отдъхне
до коритата на камъка груб.
В този момент наближиха конете,
минаха в тръс по подвижния мост.
Шум от копита навред се разнесе,
щом прекосиха централния вход.
Бързо намериха пътя към вкъщи,
с радост нахълтаха в двора познат.
Щом ги видя, Киприян се намръщи -
кон без седло за прокоба е знак.
Тихо, но тежко въздъхна мъдрецът,
нежно погали кобилата с длан,
после потупа другарски жребеца
и ги поведе към навеса сам.
Леко ги върза под старата стряха,
дето почиваше верният страж.
Скочи войникът, усетил уплаха.
Гордо изпъчи гърди - за кураж.
- Връщай се вече при свойта дружина,
храбри младежо, и вярно кажи
моята заповед на командира:
- Свиквам съвет, нека той се яви!
Отец Киприян беше просто учител
в местната школа по време на мир,
скромен мъдрец и изкусен лечител,
нямаше в светското власт, нито чин.
Други мъже управляваха вещо
в ред и закон да живее градът.
А Киприян се намесваше спешно
само, когато назрее беда.
Като пазител на древното слово
имаше право да свиква съвет.
Ето, дългът го зовеше отново
през изпитание да преведе
хора, животни и приказни сили
и да запази доброто във тях
неопетнено от сблъсъка дивен
с лудата ярост на смъртния грях...
Тръгна с уверени стъпки навънка,
хванал в ръката си жезъл от кост.
Стигна до градския храм и нахълта.
Вътре посрещнаха важния гост
двама свещеници, старци брадати
с груби одежди от плътно зебло.
Мощният глас на мъдреца разклати
тежки подпори от твърдо дърво.
- Бързо към кулата, бийте тревога!
Трябва да свикам съвет на часа.
Днес наближава от запад прокоба,
както е писано в древни книжа.
Звън на камбани изпълни небето
и се разнесе във всички страни.
Още не беше затихнал и ето -
военачалникът се появи.
Дружно пристигнаха миг подир него -
градоначалник, ковчежник, съдия.
В кръг наредиха се с погледи бледи,
както се прави при знак за беда.
- Чака ни буря и може би - битка -
тихо изрече отец Киприян -
Ако веднага подготвим защита,
шансът да стреснем врага е голям.
- Дали сме клетва и всичко ще сторим
Белия град да спасим от беди -
военачалникът тъй отговори -
В битка сме влизали с вас и преди.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яким Дянков Всички права запазени
