СКАЗАНИЕ ЗА МРАМОРА
С десница между меча и перото
преди хилядолетие цар Симеон
издигнал град преславен и прекрасен.
Град каменен, по стар наш обичай.
Десетилетия се трудили занаятчии,
изсичали, строили. Разкрасили
дворците мраморни със мед и злато,
докарали вода от планината,
за бани, за чешми и водоскоци.
Широките площади и пазари
павирали със плочи, златни църкви
на синьото небе блестели,
а вътре - пъстроцветни стенописи.
В обителите трудили се други
с перо и ум, записвали делата
държавни и църковни, та да знаят
родените по-късно що е било.
На мраморни колони имената
на славни хора и години издълбали
със буквите на Кирил и Методий.
Града опасали със яка крепост,
та враг да не посмее да припари.
Изминали години, векове.
В Преслав преславен турците дошли
(защо и как, сега не ще разказвам).
И след като горили и рушили,
след като кървави реки пролели,
огледали се и видели:
земя прекрасна, хора работливи
и... също рекли нещо да издигнат.
И нашите предци пак секли,
градили, плакали и клели –
на чужд бог храм издигнали прекрасен.
Вградили в него блоковете здрави
и плочите със свойте букви,
отмъкнати от столицата древна.
Джамията със мраморна дантела
от старите дворци облекли.
Конаци, пътища, мостове -
все с камъните стари на Преслав
и Първопрестолна Плиска съградили.
И пак останало море от мрамор.
От него векове пък вар горили.
Ах, мраморът на Плиска и Преслав!
Сънувах го, преди на вар да стане:
бял, гладък и блестящ, измамно твърд...
Защо, преславски мраморе, тъй лесно
на мека вар си дал да те стопят,
а като теб и българската памет,
и българската воля и юмрук?
Но мраморът го няма да ни каже,
стопила се е между меча и перото
десницата на Симеон Велики...
Ах, мраморът на Плиска и Преслав!
Сънувах го, преди на вар да стане,
сънувах, че се връща пак при нас...
Сказанието свършва нейде тук:
от мрамор вар е лесно да направиш -
от вар се прави имитация на мрамор...
© Мария Георгиева Всички права запазени