Mar 30, 2011, 2:25 PM

Сказание за мрамора

  Poetry » Civic
1.1K 0 2

СКАЗАНИЕ ЗА МРАМОРА

 

С десница между меча и перото

преди хилядолетие цар Симеон

издигнал град преславен и прекрасен.

Град каменен, по стар наш обичай.

Десетилетия се трудили занаятчии,

изсичали, строили. Разкрасили

дворците мраморни със мед и злато,

докарали вода от планината,

за бани, за чешми и водоскоци.

Широките площади и пазари

павирали със плочи, златни църкви

на синьото небе блестели,

а вътре - пъстроцветни стенописи.

В обителите трудили се други

с перо и ум, записвали делата

държавни и църковни, та да знаят

родените по-късно що е било.

На мраморни колони имената

на славни хора и години издълбали

със буквите на Кирил и Методий.

Града опасали със яка крепост,

та враг да не посмее да припари.

 

Изминали години, векове.

В Преслав преславен турците дошли

(защо и как, сега не ще разказвам).

И след като горили и рушили,

след като кървави реки пролели,

огледали се и видели:

земя прекрасна, хора работливи

и... също рекли нещо да издигнат.

И нашите предци пак секли,

градили, плакали и клели –

на чужд бог храм издигнали прекрасен.

Вградили в него блоковете здрави

и плочите със свойте букви,

отмъкнати от столицата древна.

Джамията със мраморна дантела

от старите дворци облекли.

Конаци, пътища, мостове -

все с камъните стари на Преслав

и Първопрестолна Плиска съградили.

И пак останало море от мрамор.

От него векове пък вар горили.

 

Ах, мраморът на Плиска и Преслав!

Сънувах го, преди на вар да стане:

бял, гладък и блестящ, измамно твърд...

Защо, преславски мраморе, тъй лесно

на мека вар си дал да те стопят,

а като теб и българската памет,

и българската воля и юмрук?

Но мраморът го няма да ни каже,

стопила се е между меча и перото

десницата на Симеон Велики...

Ах, мраморът на Плиска и Преслав!

Сънувах го, преди на вар да стане,

сънувах, че се връща пак при нас...

 

Сказанието свършва нейде тук:

от мрамор вар е лесно да направиш -

от вар се прави имитация на мрамор...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Третият дял (от "Ах, мраморът на Плиска и Преслав..." ми хареса доста. Историческата достоверност на останалото няма да коментирам.
  • Хубаво е Сказанието....Хареса ми !

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...