Скитница
498
0
0
Събличам се и хуквам гола във нощта.
Луната ме обсипва щедро със сребро.
Блестя, разхождам се навън сама
и сякаш търся нещо, но какво?
Дорде петли захванат свойта песен,
аз бродя из незнайни друми.
Дали е пролет, лято или есен,
наоколо прелитат нежни думи.
Загръщам се със тях и се прибирам –
отнасям цялата им красота.
И само вкъщи, уморена, аз намирам
утеха и спокойствие, и топлина.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вили Димитрова Всички права запазени
