Скитница

 Събличам се и хуквам гола във нощта.

Луната ме обсипва щедро със сребро.

Блестя, разхождам се навън сама

и сякаш търся нещо, но  какво?

Дорде петли захванат свойта песен,

аз бродя из незнайни друми.

Дали е пролет, лято или есен,

наоколо прелитат нежни думи.

Загръщам се със тях и се прибирам –

отнасям цялата им красота.

И само вкъщи, уморена, аз намирам

утеха и спокойствие, и топлина.