Скитница
Разсъблякох душата си,
оставих я боса и гола -
самотна да скита...
А вятърът с ледени пръсти
докосва и драска...
Кървящи са раните
а мракът напира -
последната светла
надежда да вземе!
Не се страхувам - мрак!
...Знаеш ли! Силна съм!
Ще си изплета ледена дантела
и ще се наметна... Студено ми е...
треперят сетивата ми...!
Дори не знам - дали съм
виновна за всичките си
земни рани...
Тогава в небето
звездица изгря ми
и светъл звезден лъч
към мене се спусна!
Разчупи дантелата ледена
и звездна мантия дари ми!
Не се страхувай...Мила...!
Силна си...! И духовно израстваш!
Докосваш звездите
и звездни галактики
ти отварят вратите -
към нови
и вълшебни измерения!
Божествена светла искрица
в тебе пулсира и разпръсква
любов, светлина и надежда...
Знам, дълъг и труден е пътя!
Но ти - все напред върви...
и не спирай...
Усмихвам се нежно,
звездите докосвам!
А светлият лъч на надеждата
влива ми сили...
и раните с вълшебен -
звезден прах ще посипя.
Тогава в нощта -
ще танцуват звездите!
А пътят пред мен -
ще е светъл...
И светът ще прегърна -
толкова много любов
във сърцето си имам!
Която ще стигне,
ще стигне, за всички!
И ето ме...!
Вървя сред звездни водопади!
И с невидим звезден воал,
ме закриля - самата Вселена!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Всички права запазени
