1.03.2020 г., 6:40 ч.

Скитница 

  Поезия » Свободен стих
651 5 8

Разсъблякох душата си,

оставих я боса и гола -

самотна да скита...

А вятърът с ледени пръсти

докосва и драска...

Кървящи са раните

а мракът напира -

последната светла

надежда да вземе!

Не се страхувам - мрак!

...Знаеш ли! Силна съм!

Ще си изплета ледена дантела

и ще се наметна... Студено ми е...

треперят сетивата ми...!

Дори не знам - дали съм

виновна за всичките си

земни рани...

 

Тогава в небето

звездица изгря ми

и светъл звезден лъч

към мене се спусна!

Разчупи дантелата ледена

и звездна мантия дари ми!

Не се страхувай...Мила...!

Силна си...! И духовно израстваш!

Докосваш звездите

и звездни галактики

ти отварят вратите -

към нови

и вълшебни измерения!

Божествена светла искрица

в тебе пулсира и разпръсква

любов, светлина и надежда...

Знам, дълъг и труден е пътя!

Но ти  - все напред върви...

и не спирай...

 

Усмихвам се нежно,

звездите докосвам!

А светлият лъч на надеждата

влива ми сили...

и раните с вълшебен -

звезден прах ще посипя.

Тогава в нощта -

ще танцуват звездите!

А пътят пред мен -

ще е светъл...

И светът ще прегърна -

толкова много любов

във сърцето си имам!

Която ще стигне,

ще стигне, за всички!

И ето ме...!

Вървя сред звездни водопади!

И с невидим звезден воал,

ме закриля - самата Вселена!

 

 

© Катя Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Иване, благодаря ти от сърце за хубавите думи...
  • Вълшебен стих, роден под светлината на звездите! Поздравления!
  • Литатру, благодаря ти!
  • Поздравления!
    С уважение!
    Литатру
  • Гавраил, благодаря ти от сърце за хубавия коментар!
  • Вълшебство.Усетих дъхът на междузвездното пространство.
    Поздравление!
  • Честита баба Марта и от мен, Младене!
    Младене, благодаря ти от сърце за прекрасния коментар!
    Скитаме със музата из звездните пространства и си кътаме вълшебства
    и любов в сърцето и душата за да може ледените пръсти на мрака
    да не ни докоснат. Радвам се, че стихът ти е харесал.
    Благодаря ти за хубавите думи!
    Пожелавам ти много здраве и нови творчески успехи!

    Мило, Ангелче благодаря ти от сърце за хубавите думи!
    Любовта живее в сърцата ни и разпръсква надежда!

    Небесният воал на вечерта,
    избродиран е с безброй звезди,
    галактики планети...
    и във вълшебно съвършенство
    сътворяваме, мечтаем и обичаме...!
    И в тишината на нощта се раждат стихове
    и греят приказни вълшебства...!
    Катя
  • Честита баба Марта, Катя! Да те дарява със здраве и късмет, в съгласие с древния български обичай. Днес е и Сирни Заговезни. Затова моля за прошка, ако съм съгрешил пред теб.

    За мен това е една от твоите най-силни и въздействащи звездни изповеди. Мракът - като символ на вселенското Зло и на Похищението - наш вечен Преследвач. Какво можем да му противопоставим ние - "мислещите тръстики"?
    Можем да му противопоставим нашата звездна - родилна връзка със светлината. Това светло Начало подплатено с активите на самата вселена. Отлично си предала това космическо усещане. Докато четях потръпнах от щастие и опиянение. И от невероятната красота на спасителния финал:

    "Вървя сред звездни водопади!
    И с невидим звезден воал,
    ме закриля - самата Вселена!"

    Бъди благословена да пишеш все така!
Предложения
: ??:??