Скитница
Скитница
Душата ми е нежна и ранима,
заключила е моите мечти,
изпълва със любов необяснима
и нощите, и всичките ми дни.
И залези, и изгреви се сменят,
даряват цветове и красота,
говорят ѝ с любов звездите в мрака
и слънцето е в нея през деня.
Понякога и бури се вселяват,
те търсят дълго своя пристан тих.
Следи от тях в сърцето ми остават,
тогава пиша бързо стих след стих.
Душата ми е скитница, която
докосва красотата и гори,
и всяка вечер, всяко светло утро
за всичко в този свят благодари!
Мария Мустакерска
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Maria Mustakerska Всички права запазени
