Скитница бях
Като вятър нахално нахлувам в дома ти.
Превърнах се в птица, при теб долетях.
С пръсти студени погалвам съня ти.
Усмихвам се и се превръщам в топлина.
Разливам се и ставам нежен летен изгрев.
Колко дълго бродих по разни пътеки.
Скитница бях, замръквах по нощите, глупава
бях, наивна, но истинска. Много време търсих
ключа за твойта врата.
Сляп ли си, глух ли си, камък да беше - би счупил
таз тишина. Гледай ме... тука съм. Донесох ти
спомени с аромат на цветя. Тъгувах по тебе - начало и приказка. Целувах очите ти с цвят на дъга. Но... ти сега - мрак, самота. Разбрах. Лъгала
съм се в една мечта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Nellita Всички права запазени
