19.02.2006 г., 15:34 ч.

Скитница съм 

  Поезия
636 0 3

Аз скитница съм,скитам нощем
останала със мислите сама.
Път търся,а не намирам
затова се скитам,все така.
Изграждам мостове ,който
на времето отминало руших
посявям посеви в полето
на бъдеще неразорано.
Пониква семето сред бурени
и задушено там ,
изсъхва и умира.
А нямам време да ора.
Нали съм скитница,
все скитам се по ширната земя
и нищичко си нямам, даже дом
където уморена да се върна
И само вятърът ми е приятел.
Самотният несретник там на ъгъла
той само ме разбра.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Както винаги чудесен замисъл, но ритъма малко се губи. Опитай да го чуеш в ума си като песен или го направи бял стих! Успех!
  • Както винаги чудесен замисъл, но ритъма малко се губи. Опитай да го чуеш в ума си като песен или го направи бял стих! Успех!
  • Джеин..има много хубава идея.Поздрави!
    Има излишни неща,които трябва да махнеш,за да стане още по-хубаво!
    Ти можеш!Радвам ти се!
Предложения
: ??:??