Скитница съм
824
0
3
Аз скитница съм,скитам нощем
останала със мислите сама.
Път търся,а не намирам
затова се скитам,все така.
Изграждам мостове ,който
на времето отминало руших
посявям посеви в полето
на бъдеще неразорано.
Пониква семето сред бурени
и задушено там ,
изсъхва и умира.
А нямам време да ора.
Нали съм скитница,
все скитам се по ширната земя
и нищичко си нямам, даже дом
където уморена да се върна
И само вятърът ми е приятел.
Самотният несретник там на ъгъла
той само ме разбра.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
