Скитник
По тялото ти скитам аз – бездомник
и грея се с дъха на любовта…
Опивам се от нежната ти дрога
и някъде в студа ти спя.
В сърцето ти съм може би за малко -
ще ме прогониш, за да не тежа
на мислите ти – вечни залъгалки,
на жаждата да си жена.
Изгнаник съм ти в страховете,
наказан да съм вечно там…
Понякога ти подарявам цвете,
а искам всичко да ти дам…
Ако ме срещнеш в някой спомен,
изтрий го, за да не вали.
Децата са ни дар от Бога,
чрез тях оставаме, нали…
Отиде ли си обич – не се връща…
тежат и думите, и раните болят…
Съмненията ни прегръщат
и страстни сенки в нас димят.
Отиде ли си обич – друга идва,
но не е същото, и старата – кърви…
душата винаги остава скитник
между очаквания и вини…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
